***

2 февр. 2009 г., 00:26

Поэзия

815 0 5

Спонтанно хванах за ръка
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!
Помолих с поглед да вървим,
обезличени там да влезем,
при мъртвите да помълчим
и по-човечни да излезем!
Той ми показа где лежеше
живота, който е обичал.
В гласа му болка се таеше,
защото дълго сам е тичал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения