5 сент. 2022 г., 09:48

*** 

  Поэзия » Любовная
553 0 0
Душата ми мълчи, а иска да вика,
но не зная как.
И тъжи, че не мога да свикна
да живея в този свят.
Буца имам на гърдите.
Не ми харесва тук.
Затова си роня тихичко сълзите,
а душата ми крещи без звук.
Единствено той я накара
да иска да танцува.
Даде ми слънце и вяра,
а после се сбогува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Това, което душата премълчава »

42 место

Предложения
: ??:??