Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко,
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера!
Дадох много , но дори капка въздух не получих,
Смях в лицето и обвинения заключих.
Трябваше ли да търпя или трябвяше да спра?
Любовта е силна, но приятелството е още по- силно,
Но какво става когато е едностранно?
Има ли смисъл душа да се губи?
Душа се губи , душа се бори.
Бори се без умори.
Думи няма за заблуждения, че те ще имат заключения.
Аз съм виновна явно, че държах се нормално.
Защо и аз не постъпих така?
Да стъпя отгоре със злоба,
Да я заболи и да кърви в душата,
Както тя реши и мене да направи.
Ще има ли смисъл от това?
Или просто трябва да простя,
Да простя за това, че съм добра душа.
© Svetlana ManevaA Все права защищены