6 минути
                       
Краят ражда теб. Ти ще преродиш ли мен?
Шест минути, а после вечен сън,
шест минути и всичко свършва. Ще загубя ли себе си?

Не усещам трепета по кожата,
последен изкоп в сърцето ми
е смъртоносна рана.
Бъдещето не ще е така свято без мен.
Небето изглежда мъртво, дори и мечтите кървят.
Мисълта ми заспива -
всичко завършва със смърт.

Гори и изгори страха ми.
Ти си отровата за моята болка.
Нека мрачните води на Хадес
целунат студените скали на мозъчната ми кора,
нека да измият белези от миналото.

Да тестваме нашата комуникация.
Състрадание - О, не!
Чисто студено мълчание. 


П.С. За 6 минути без кислород "умира" мозъкът на човек