21 янв. 2012 г., 05:54
Аз не искам насън тишина да си спомням,
нито чакане в нощ полудяла.
Ретроспекция в скучно премерена роля
обезсмисля изрично началото.
Не желая извечният смисъл, неточен,
на надеждата в другото утре
да умира в пресипнала кома; и впрочем -
да се ражда трагично самотен.
Няма нужда да търсим напразна пролука
в обеднелите нерви от спомен.
Разностилни прояви на "обич" от скука
се размиват из път недоносен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация