Някак сюжетно снегът заваля,
леко натрупа и спря за почивка.
После сърдитото слънце изгря,
скрило зад облак студена усмивка.
Зима, добра, с посребрени коси,
носи прегърбена спомени стари.
Но не товарът от сняг ù тежи,
а мисълта как ще пълни хамбари.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены