странни звуци

жито

химикал

просто пиша

в руините

под лампата

тиха кожа

пие имената

езикът мълчи

умът е изваден

и работата е свършена

хора наоколо

смътните сенки на миналото и бъдещето

се прегръщат

нещо си отива

 и аз отнвово крача напред

малко по тъжен

сънувам я

тя става от стола

и разгръща въздуха

вече не плаче

от безброй светлинни години

погалвам косите и

всички спят

 черепите им се гонят по небето

феята казва че съм свободен

аз казвам че съм чудовище

тя казва че ще бъде около мен

знам че понякога

прилепи играят на сляпа баба

в топлата пепел

ултразвукови пръсти

опипват лицето ми

гоненицата продължава

мазни ивици плът

спиралата е горе

пуша с наслаждение

преобладаваща омраза

утаена в костите

врабче разбито в асфалта

кървав пух слепва

две последователни секунди

едно завъртане на гумите

и далече напред

лъсва усмивката

на моята вечно озъбена дама

пази се

вените са гладни

сламено чучело

крещи срещу изгрева

старец с дълга бяла коса

пуска хвърчило

Били забравя

и излиза на терасата

той стои настръхнал

дебне голямата хартиена птица

рано е още

куче с червени очи

надушва смърт

розова и мека като влагалище

очакване

драскулки на повърхността