Животе мой, аз вече остарявам

и питам: Но кого се посветих?

Георги Драмбозов

Когато малък бях

и трябваше да пиша автобиография,

посочвах най-различни данни

за своите родители,

а също и за двете си сестри,

че се гордеех, гдето съм

единствен син, по-малък брат...

На края на листа

(макар и с неуверен почерк!)

посочвах в кой съм клас

и името на свойто училище.

Под подписа поставях –

с нескрита гордост, съвестно и отговорно! –

рождено, бащино, фамилно име.

Когато днес ми се налага,

за себе си да пиша,

не знам къде избягаха от листа

онези данни тъй подробни,

предхождали преди години мойте...

И не защото вече горд не съм

със своите родители и със сестрите си!...

Във детството си бях със почерк неуверен,

а днес самият аз такъв съм,

че с времето натрупах много на везните

и сам не знам какво да отбележа:

кое е важното от мойто житие,

кои от книгите си да посоча,

наградите – кои и как – да изредя...

Дори това не зная вече:

дали поставям с гордост своя подпис,

че сякаш прапрадядо, името си дал,

и днес, и утре чака отговор от мене!

Живодар Душков