Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш,
а от опити съм страшно уморена.
Ще се разпадам пред очите ти.
Ще те виня за всяко счупено парче,
после ще се търся в пукнатините си,
откъдето ще наднича моето сърце.
Ще се събирам трудно след това.
И всяко място трудно ще лепи,
а ти ще се питаш, защо ли ме избра
и липсата на отговор вечно ще боли.
Ще бъде трудно, за да ме спасиш.
От себе си не мога да се пазя и сама,
а ти все някога ще ми простиш
и ще чакаш пак да се родя.
© Галина Кръстева Все права защищены