Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12 мая 2015 г., 14:02  

* * * 

  Поэзия
1588 2 19

Човекът е куче, ми казваше баба,
облизани раните  в сила превръщаш,
понякога седем кори има хляба,
горчи, дращи гърлото, но го преглъщаш.

 

И мислиш си силен си, зъби изронени,
стискаш гризейки живота горчив,
мисли и чувства се скитат прогонени,
напук и на себе си още си жив.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Какво да ти кажа,приятелю?Само едно тихо:Благодаря! Както винаги сме на една вълна.
  • Хлябът помага - потулва ридания,
    моли, заклева, теши: "Потърпи!"
    Предъвквам корави, сухи мълчания.
    Преглъщам горчиви, горчиви трохи.

    Извинявай за вметнатото стишие, Наде, с него само отбелязвам тази твоя, чудесна миниатюра!
  • Благодаря,Антоан!Имам още едно мото,нещо казано от Джон Ленън (все в този ред на мисли): "Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове".Добре дошъл,на моята страничка! Благодаря,Ачо!
  • Малко закъснял съм в прочита на стиха но много силно ме докосна!Тази творба съм я испуснал но се радвам че я видях и прочетох!Моята баба имаше една фраза която гласеше/Ако не искаш да те боли главата ще ти патят краката/Да почива в мир!!!До нови мила!
  • Благодаря,Ник!
  • Прекрасно си подередила в стихо думите на баба си!
  • Благодаря,Ели!
  • Благодаря,Миночка!
  • С малко думи,цял житейски роман!Приятелски поздрав!
  • Благодаря,Маги.
  • думите ти са толкова силни, сякаш пронизват..
    истински, точни... в десятката..
    поздравления, Надя..
  • Такава ти е съдбата,Совичке,не мога да ти помогна.Като ти тръгне на лудаци,(както казват тук) и ти вървииии-цял живот.
  • Благодаря,Ена,Василка!
  • Права си! харесах!
  • Точно!!!
    Браво, Нади!
  • Благодаря,Младене,Дани,Роси,Стойна!
  • Хубава миниатюра си сътворила! Кратко, но много си казала!
    Поздрав и лека нощ!
  • Браво, Наде!
  • Чудесен фрагмент, Патриция! Неволно ми припомни фрагмент на гениалния Шандор Петьофи:

    "Животът ни не струва колкото една
    строшена и навън изхвърлена чиния,
    отдето просяк стар, сломен от немотия,
    изблизва малкото засъхнала храна."


    Поздравявам те за написаното! От такива фрагменти имаме нужда всички,
    за да се опомняме. Най-висока оценка от мен.
Предложения
: ??:??