Толкова много любов в сърцето си носиш.
Тя като пролетния вятър достига до мен.
Толкова много мъдрост, без излишни въпроси,
разтворени в ароматното утро на чаша кафе.
Толкова много пътища без мен си преминал,
но всичките правят завой, обратно към мен.
Знам и колко пъти, душата ти е умирала,
но винаги е намирала сили за новия ден.
Толкова много сънища за мене си имал.
И си преглъщал всяка любов до отричане.
През много бури и урагани си минал…
Аз съм от онези – трудните за обичане!