izi55 (Ива ВалМан)
129 102
14 нояб. 2021 г., 16:20

*** 

  Поэзия » Свободный стих, Другая
1244 1 7

Жената, 
която ни чисти входа,
е малко неугледна, 
но има блага усмивка
и топли очи.

Старото куче,
дето все влачеше с нея,
взе, че умря
и още не мога да свикна
да я срещам  сама.

Е, понякога е с мъжа си.
Той ѝ помага, 
чистят и двамата
както нашия,
така и съседния вход.

Той е пияница, 
но личи, че е бил хубавец.
Понякога е неугледен,
друг път е спретнат,
не изглежда подлец.

И са толкова шумни...
Тя все го навиква
и все го гълчи,
той явно е свикнал,
но невинаги ѝ мълчи.

Понякога тя
му купува салам.
Петдесет грама само,
че не пуска хладилника,
тока е скъп.
А когато го няма,
тя говори за него 
с толкова много, 
с толкова чиста, 
с безусловна любов.

Колко е сръчен,
колко е работлив,
когато не пие.
Колко е хубав,
когато се нагласи...

Но пустото пиене,
то е причината,
че не станала майка,
нямала сигурност,
а искала, жалко...

И сега ѝ е мъчно,
но пък си обича мъжа.
Така е, съдба...
И винаги пита
как са мойте момичета.

Това е. 
Няма поука,
няма и рима,
просто исках да ви разкажа,

как жената, 
която ни чисти входа
обича мъжа си - пияницата

и как с последните си пари

му купува салам.
 

© Ива ВалМан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихът ти наистина е докосващ! Да се пише за обикновените неща от живота се иска обич към хората които описваш! Мисля, че ти си представител на някогашното течение "реализъм"., което днес е позабравено! Поздравления!
  • Благодаря на всички!
    Доста се чудех дали да го публикувам в тоя му вид.
    Радвам се, че ви е докоснало и вас.
  • Много е трогателно!
  • Докосна ме тази съдба. Благодаря Ива, че сподели.
  • Блу, Иринакис, благодаря!
    Просто имах нужда да споделя тази емоция.
  • Много е хубаво.
    На кой въобще ще му хрумне за поуки и рими, когато може да прочете нещо толкова естествено и смислено в суров вид.
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??