23 мая 2012 г., 20:48

* * * 

  Поэзия
611 0 2

Изморих се да пиша за любовта, болката и тъгата.
Писна ми да вярвам, че ще ми се сбъдне мечтата.

Искам вече да не се надявам, че някой ще ми подаде ръка,

а сама да се изправям... както и досега!

Няма повече да пиша за милите слова!
Няма и да се надявам да срещна любовта!
Убих я... и не искам да се връща чувствителна ми душа!!
С маска ще я крия моята тъга!

 

А ти... ако можеш да я махнеш

и да видиш същността...
ще се докоснеш до нежната ми душа.
Тогава ще ти позволя... да станеш част от моята съдба.

Превзема се и най-добре пазеният замък,

но не с празни слова...

Превзема се завинаги...
с добронамерени и благи действия! 

© Елиса Каменова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??