27 дек. 2007 г., 12:30

* * * 

  Поэзия » Любовная
931 0 1
Отивай си! Аз няма да ти преча, не ще заплаче вече моето сърце.
Отивай си - така е най-добре!
Защо да се лъжем непрестанно,
защо да сме един до друг, а да сме сами,
не изглеждаме ли някак странно,
о, не знам, душата ме боли.
Със теб навсякъде е мойта мисъл,
но ти мислиш ли понякога за мен
и в редовете тук,които съм написала,
е истината между теб и мен.
Аз не ще те повече ранявам,
стоп, спираме дотук,
защо, кажи, да продължаваме -
и без друго ти си вече друг.
Дори не опознах душата ти,
не можах да стигна до сърцето ти,
запомних само очите ти и късите черни коси.
Във теб каквото съм видяла, всичко е във моето сърце
и болката, тъгата неизтляла мокри моето лице.
Дори и да се опитвам, аз няма да забравя,
та забравя ли се лесно любовта,
не, това е просто невъзможно,
това е просто някаква лъжа.
И още по-мъчно е, ако е истинска любов,
такава,която изпитваш за първи път,
тя единствена остава в нашия живот,
другото е просто пръст.
Затова те моля:
ако ме обичаш - остани,
ако ли не - то тогава си върви!!!

© Ваня Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??