Във края на възторжената младост
Поглеждам в теб - дъхтиш на радост
И помня ненатрапчивата сладост
На свободата, смелите мечти
На вярата, че всичко предстои
И на сърцето, че така лети
Отново влюбена във всеки ден велик
Благодаря ти, че ми даде миг
На вечност - в онзи първия ти вик
Когато те видях, замлъкнах и протегнах
Сърцето си, на теб да го даря
Защото тебе да родя
За мен бе всичко
и Благодаря!