8 апр. 2021 г., 22:53  

* * * 

  Поэзия » Любовная
633 1 4

 

Денят си тръгва като облак сив –

намръщен и до болка прозаичен.

Нощта е блудница с маслинени коси

и ти танцуваш с нея в транс епичен.

 

А аз протягам пак към теб ръце,

поела между пъкала и рая.

Жена без име, спомен без лице,

която с нежност тиха те омая.

 

Повикай ме по име. Ще летя.

Там някъде, до лунната пътека

ще ме откриеш. Аз съм твоят грях,

последна обич, пристан и утеха…

 

Таня Симеонова

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??