Присъда

bellaself (Мануела)
16 20

5 янв. 2018 г., 20:23 2018-01-05T23:51:20+02:00

Поэзия » Белые стихи

1115 2 1

Изгарям

Бавно,

Красиво е, виждаш ли

Как се проклинам във пламъци

Бледи от спомени

Ярки

От болка.

Скитам

Бавно,

Сред пламъци

И бели и ярко обагрени

От всичко и нищото,

Което остави.

За миг угасва пожарът.

Ти ли докосваш

Или

Вече съм в Ада?

Не е от плътта ми,

Повярвай,

Аз я захвърлих сред пламъци

Не е от очите, не бързай,

Тях ги извади грозният дим.

Отвътре е, вярваш ли,

А то

Безсмъртно

Със смъртна присъда

За Ада.