Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината...
Където и да е там.
Запътен към средата на безкрая
Няма да се предам.
Отвъд мразината...
Отвъд топлината...
Отвъд самия блян.
Отвъд дори пътя на съдбата.
От времето вян,
търся руините
да построя нов храм...
Но, за жалост,
усещам.
Знам...
Обит в студен целофан,
ме чака
само счупен порцелан.
За да съградя нещо
Ще трябва още да дам...
Още да дам... Още да дам...