...

23 авг. 2018 г., 13:00

Поэзия » Философская

322 0 2

Не е добър сезон. Отплуваха навътре,

най-дребните и не дотам красиви рибки.

Дори да бяха лапнали стръвта,

/пасажът няма как да падне цял/,

пак щяха да ги пуснат във водата –

врящ казан, рибарите с усмивки.

Не вършат работа. Дори и да не си естет

е видна причудливата им форма.

Така се щурат в алогичен ред,

мозайка променлива - светлина и сянка

Една за всичките не е късмет,

а бързината им камшична е безспорна.

Игра на промисъла божи без почивен ден,

случайна прилика с мравуняк и пчелин.

Въпроси на талази като приливи и отливи

морето вдишва и издишва с мен.

И горе същото, и в глъбините необятни.

Прашинка временна съм в света един.