purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
29 сент. 2009 г., 01:06

... 

  Поэзия
444 0 3

 

 

Разхвърляна, нечиста и навъсена,

душата ми във ъгъла

на шумни дни

е просната.

От нея поглед не откъсват,

разпъват я

невиждащи очи

със зеници от злоба.

 

И, взел метличка, поприведен,

събирам я накуп.

А тя дрънчи...

Всеки звук

ме шиба във лицето

като камшик.

 

После дълго я подреждам.

Безпощадни минути се нижат –

минути на скръб,

минути на бяла надежда,

на рани от удари в гръб.

А краят им не се вижда...

 

 

Изправя се усмихната и ведра

душата ми и с ритъма

на шумни дни

поема.

Плахо неукрепнали криле разперва.

Насочват се невидими

на бездушните ловци

двуцевките...

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докато има кой да стреля по крилете - ще се раждат и стиховете - в началото на всеки нов полет...
    минути на бяла надежда,
    на рани от удари в гръб...
    Благодаря ти!!!
  • !!!
  • Не давай душата си, силната!
    Нека пак на живот се научи.
    Изхвърли тази болка отминала...
    забрави за ловци и за кучета.
    И лепена, и на прах разпиляна
    нека пак да политне със вятъра
    Нека винаги в теб да остане
    несломена и чиста душата ти!
Предложения
: ??:??