Искам, но не мога,
искам да забравя
сълзите в очите
и болката в гърдите.
Искам да избягам
някъде далеч и да се скрия
от света така злочест.
Вярвала съм сляпо,
вярвам и сега,
но как да продължа
след толкова лъжа.
Нима раздавах се по малко,
хиляди надежди пропилях,
разочарования безброй получих,
но пак продължих -и вървя.
Искам поне за миг
щастието да усетя,
да се усмихнат и моите очи.
"Надеждата умирала последна"
... Може би така е, ще вярвам в това!
© Ивайла Симеонова Все права защищены