Човек (Анна Станоева)
190 4989
3 мая 2007 г., 13:47

* * * 

  Поэзия
525 0 4
                                               
                                               Понякога така не ми върви,
                                               че иде ми да плача безутешно,
                                               животът ми объркан е със дни
                                               и чувствам се тъй сякаш ще е вечно.
                                               Опитвам се да дишам по-дълбоко
                                               и въздух да поемам все по-чист,
                                               но никотиновия дим жестоко
                                               се впива в мен, като мастило в лист.
                                               И тъй очаквам да премине
                                               ударът и другия след него,
                                               дано надеждата ми не загине
                                               във туй пътуване нелеко.

© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??