Разбираш ли - понякога мълча -
не е тъга и дъжд не е.
Не е блуждаеща сълза,
не е поредното изгубено парче.
Разбираш ли...
Понякога измислям си света.
Погледни го, той е в моите очи,
приютил е топла тишина.
Разбираш ли, кажи?
Светът е изморен от думи,
остана многоточие в тишини...
© Миглена Костова Все права защищены