* * *

16 июн. 2007 г., 21:56

Поэзия

805 0 0

Обгръща те утехата на вятъра
със сила
устремена там, където
Бог забравил е да направи пътека.
Но дори и забравил...
нали казват,
че ние подобие сме?!
Направи я!
Превърни болката в пепел.
Тогава... ех, тогава...
Фениксът горд на усмивката
ще възкръсне във теб...
Възроден от въздишката
ще се втурне...
към светлия ден.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения