Страхливци сте, мъже!

Страхливци сте, да знаете.

И щете или не,

ще трябва да признаете

позорната си слабост,

макар и да нехаете.

Страхувате се, знам -

от мене се боите,

че всичко ще ви дам,

но всичко и ще искам.

Не съм ли по вкуса ви?

Сърцата си пестите?

Тогава по-далеч,

настръхнали котаци!

Вмирисано филе

пробутвайте на мацета

с проскубани опашки.

А мене не закачайте!

Вонящата ви смрад

съвсем не ме привлича.

Гризе ме вълчи глад,

но все пак предпочитам

да ям от гордостта си -

диетата пречиства.

Презирам ви, мъже!

Презирам ви отдавна.

Във вашите нозе

не чакайте да падна

за късче милостиня.

Дори и да съм гладна.

Ще чакам онзи час,

когато ще намеря

най-смелия от вас,

най-щедрия скъперник!

И аз ще се отпусна

в ръцете му трепереща...