Patence87 (Джабула)
48 33
4 июн. 2012 г., 10:26

*** 

  Поэзия » Белые стихи
832 0 1

След тежкия изморителен ден

ти сгушваш се, мило, при мен..

Кротко отпускаш глава

на тез изморени майчини рамена!

Затваряш полека свойте очи

след целувката майчина ти!

Понасяш се в чудна страна

на ангели, феи и добри същества.

Мама над тебе бди през нощта,

мама с целувки пази съня...

А на сутринта, неотворил още очи,

започваш да мислиш ти за белú!

© Джабула Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, за милите думи, Анахид! Да наистина детето е всичко, за което живея!Децата ни карат отново да почувстваме детското и в себе си и са най-голямото богатство на света!
Предложения
: ??:??