Аз тръгвам пак след сянката ти от цигарен дим,

за да те срещна на брега на пороя неспиращ,

а ти ще се представиш с ново име  -последното ти

бе Живот, на друг език ще заговориш, този

вече остаря и знаеш колко ми е трудно да те разбирам.

Ще ме откараш с старата кола в различен град

и ще ме представиш за своя дъщеря, макар да

знаеш, че не трептя с твойта кръв. Дори ще

ми намериш дом и годеник, а аз бездомна

ще си отида в цигарения, музикален, навярно луд Париж.

Не мога да заспя и утрото да чакам. С моя нов адрес

с голям балкон и прозорци, колкото стени, макар чупливи,

ясни, не ме отвеждай от старата уличка с безброй тълпи.

Знаеш, ще си тръгна, новата ти самоличност ме

ужасява, та аз съм само дете.