В памет на загиналите на 11 септември 2001 година... Поклон под снимките... Хенри
- Тихо,ще изплашим рибата! Каква риба, по дяволите?! Поклон под снимките... ... Не, няма кръв днес. Днес ден няма. Днес няма хлор. Днес няма... Хора. Няма борба, - няма е тя... Никъде няма бомби! /А какво ще кажете за Памела Андерсън?!/ - Изкуствени ли са? - Не знаех... Но тези тук са други... Те стрелят по онези американски типове. Те слагат бомби във колите. И патрулът минава. Зелената гробищна смяна. Когато колата избухва навсякъде! И виждаш, че няма друг начин, освен да псуваш и чистиш, - да псуваш и стреляш! Автомати крещят! Черна война... Ирак, Иран, Ливан, Сирия... По азбучен ред... Г-н Буш ще се справи! /Г-н Бушшш се справя със всичко!/ Но добре знаем,че те ще убиват наред, от самолетите, без да виждат лицата... Те ще убиват Адил, Ще убият и нея... Айрийн... Тя е на деветнайсет! Да, да видях шибания 9/11! 19... 911? Деветстотин и едийнайсет? А ти знаеш ли номера на твоя защитник?! Този телефон е известен! Видях как мъртвите свличат след себе си сгради! Видях как сгради изхвърлят хора от там! Видях малоумник да реже плътта! Да реже душата! Рязко! Убийство, защото... Защо?! Видях взривове, Видях траур... А после... Видях луди усмивки, налудничави, - видях погледи на безумци! Видях и това! Видях телевизори в пещери! Видях сакатата омраза. Но чух: - Oh, my God! Ужасът чух.... Това чух на единайсти септември! Чух го на седми март, на седми юли го чух... Защото Светът е война?! Защо светът е..... Война... ... Тъжно дреме дяволът, тихо мълчи. В червени убийства на ...ХОРА?! /Не ме карай да бъда щастлив!Аз съм тъжен.../ Искам да съм тъмна птица. Искам да не мога да говоря. Искам да бъда човек... Искам да съм просто рибар. Един от старите рибари ме попита: - Ей, искаш ли бира? - Да – отвърнах. И видях, че, не няма кръв днес. Днес скръб няма. Днес няма хлор. Днес няма... Хора има, и борба там някъде, но... Няма е тя... Вестникарска! Никъде няма бомби! - А какво ще кажете за Памела Андерсън?! Изкуствени ли са? - Хубави са – усмихва се човекът. - А бомбите в Ливан, в Ирак?! - Знаеш ли, подай ми от буркана още червеи... И тихо, ще изплашим рибата... - Рибата ли? - Да,просто замълчи!
Безумно е, но в това безумство умират невинни хора. Има неща, които не бива да забравяме и този ден е един от тях. Бяха потресаващи кадрите и сега, когато ми припомняш всичко това, в главата ми нахлуват картини и настръхвам. Обзема ме твоя гняв и безпомощност, че не можем нищо да направим, за да променим всичко това. Поне да помълчим и да не забравяме!
Поздрав, Хенри! Космополитно е твоето човеколюбие!
"Искам да съм тъмна птица.
Искам да не мога да говоря.
Искам да бъда човек...
Искам да съм просто рибар."
А си бяла птица и трябва да пишеш....и да разкажеш!!!
Ей, Хенри, всеки ден като вляза тук и първото нещо, което правя е да търся твоите стихове!!! Наистина оставам без думи, и без мисъл... за миг, или два...
Поздрав!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Защо светът е.....
Война..."
За жалост си ужасно прав за всичко. Много силно стихотворение, наистина те кара да се замислиш...