За мен си пролет закъсняла,
дошла от дълбок зимен сън.
Бързам от сърце да ти се радвам,
докато лятото не е дошло.
Зной и жар.
За нас непосилни.
Пожар, изпратен от слънце всемогъщо
и от хора завистливи.
За мен си красив вишнев цвят,
цъфнал късно есента,
който гали ни душите,
но предвещава мраз и студ.
Но ти си моята опора,
мой пътеводител мечтан.
Прогонваш леда от сърцето,
с годините събран.
Пред мен пъртина правиш -
спокойно да вървя,
на снежната картина да се радвам -
красива коледна елха.
© Вили Драганова Все права защищены