Един старик различен,
поседнал на студения бряг.
Поглядва на запад в морето.
Пристига пореден моряк.

Прислушва се в заморските сказки.
Понякога с радост причува,
добре е сестра му Велеция,
брат му Копенх, пак се надува

На запад щом се загледа...
Ясно е, там го влече!
Но тук. Тук е домът му.
В гърдите бие славянско сърце.

От изток тихо нашепва,
безкрайното родно поле,
прилегнало под ранното слънце
на северното низко небе.

Тежи му днешното време.
Сякаш расъл е не в тези поля,
полята превърнати в бреме,
за синята в него кръвта!

Санкт-Петербург