***

18 окт. 2024 г., 01:36

Поэзия

89 0 3

На битието да съм роб?
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.

Да се сниша до полутон?
Не бих могла навярно (вече).
Гласът ми чуват отдалече.
Не чакай от скала поклон.

Да се превия мога, знам,
но съм тръстика нечуплива
и пареща съм аз коприва.
Нагазиш ли ме – крив си сам.

Да съм ти болка от любов,
отдавна знам – това го мога,
по пълнолуние тревога
и клетва съм, и благослов...

Луна да съм ти и насън
светликът мой да те погали...
Да. Бих могла, ала едва ли,
бездомните ги гонят. Вън.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-10-20T19:29:56+03:00

Благодаря ви, момичета!
M1234567891 (Миночка Митева)

2024-10-18T11:00:20+03:00

Прекрасно е, Наде!
Довереница (Дочка Василева)

2024-10-18T02:08:41+03:00

"и пареща съм аз коприва.
Нагазиш ли ме – крив си сам"

Разкошотия!.