* * *
Като око на птица ме погледна,
уплашено и недоволно.
А аз заех позата на обяснение -
на себе си и околните.
Станах капан и примамка в капана:
ти летя, блъска се в мен и умря.
Клетка ти бях - болеше ме;
мисълта да те пусна мореше ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.