В очакване на хубавите дни,
с надежда за слънчеви лъчи,
седя в ъгъла тих и студен
и крепя духът си наранен.
Упорито търся без умора,
Истинските, стоиностните хора,
но вечер се прибирам пак
в ъгъла, потънал в мрак.
В нищо не намерих удоволетворение.
Hо това ли искам - тихичко смирение?…
© Габриела Трифонова Все права защищены
Хубав стих!