Alastor (Аластор)
101 607
9 мая 2009 г., 21:00

А аз не искам да умирам 

  Поэзия » Любовная
1182 0 12

 

 

 

  А аз не искам да умирам

 

В ноща на свети Яков*,

когато пак с любов те чаках,

пред името ми сложи кръст.

Не каза дума, даже не заплака.

 

“На двата стола от твоята градина”

 тялото ми още топло го положи,

ръцете  скръсти и здраво ги завърза,

за да свикнат,  за тебе да не пишат.

 

Вместо парички, сложи обиците,

за Коледа които купих,

със тях очите ми затвори,

след тебе повече да не поглеждам.

 

Отнякъде далеч се чу камбана -

тогава бързо се прекръсти,

 свещичка  пъхна  ми в ръцете

и за Любовта ни я запали.

 

Покри ме нежно със савана,

наведе се.   Не ме целуна.

Отиде си.  Дори не се обърна.

А аз не искам да умирам...

 

2009-05-09

 

* ноща на свети Яков –  30 април

 според Българската православна църква.

 

 

 

 

            


              Свети Яков Стари от Рембранд 

 

 

 

© Аластор Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Без любов човек е като мъртъв - не умирай - прекрасен стих!
  • !!!
    Няма смърт, щом човек е Любов!
    Не умирай, пиши, красива е поезията ти и силна!
    поздрав!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) - Ако няма мъничко тъга няма да е истинско

    anahid (Анахид Чальовска) - Благодаря. Не зная до колко е силен стихът, но чувствата и това което ме накара да го напиша си бяха 8-ма степен по Рихтер. Всичко в мен и около мен се люлееше.

    Andromaha (Белла ) - Болката от несподелената любов...Единственият начин да я преодолеем е като я превърнем в нещо красиво

    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН ) - Когато любовта е споделена Аластор е нежен и любещ дух на самотата...

    Но несподелената любов го превръща в демон изкусител /при Есхил/, който прелъстявайки - наказва за "греха" и всяко отмъщение предизвиква нов "грях" и следва ново отмъщение... Нямах намерение да го публикувам, защото е жестоко, но "демонът - графоман" надделя и утре ще видите "Романс за несподелената любов"
  • много тъжно и много красиво,Аластор...
  • Много силен стих, Аластор! Оригинален както винаги...
  • не умирай...!
    Любовта е свята...живей в нея и за нея!!!

    много хубав стих!!!
  • bojank (Жана Митева) - Радвам се да те видя тук Жани Благодаря

    stef_bobi (Яна ) - Благодаря

    Elpida (Надя Стефано) - Както съм затънал в андалузката поезия ще е много трудно, но ...в нея има арабски влияния с нежни и еротични мотиви и може би някоя бедуинка ще ме вдъхнови...
  • Поздравления и от мен!
    Покри ме нежно със савана,

    наведе се. Не ме целуна.

    Отиде си. Дори не се обърна.

    А аз не искам да умирам...
  • Страхотно е ! Поздрав !
  • Стихотворението е вдъхновено от "Романс за подсъдимия" на Лорка
    и "Решение" на Elpida - от където е и посочения текст.

    жарава (Веска ) - Здравей! Любовта и смъртта "вървят" ръка за ръка. Нима се замисляш преди да се жертваш за любимата, или да умреш за нея? Просто го правиш, защото обичаш. Но това е било в един друг - различен свят. А сега просто си тръгват без дори един СМС да изпратят

    nellnokia (Нели Господинова) - Не, не и преди да завърша този "Букет" - един цикъл от 5 х 9 стихотворения.

    линасветлана (Светлана Караколева) - По скоро забавление. Това е плод на една "разходка" във времето на Гарсиа Лорка и Игнасио Санчес в един свят в който смъртта е равностойна на самия живот.
  • Не умирай, Аластор !!Не е късно да има и друга любов, да гори друг пламък, още по -буен и жив...Замълчи и отмини с достойнство собственото си погребение..Тка или иначе тя е заминала, без да се обърне назад..
  • Покъртително откровение!
Предложения
: ??:??