Не те обичах -
други те обичат...
При мен е само ад
и урагани,
когато искам
и когато тръпна,
че утре може тебе
да те няма...
Не те поисках -
другите те искат...
Аз те отнасям
в себе си...
Не питам.
Дали ще ме боли,
ще ме убива...
И все едно -
за мене си единствен.
Не се сбогувам -
другите си тръгват,
понеже са обичали.
Навярно...
А аз оставам винаги -
в гръдта ти,
но не, защото
съм добра и свята...
Не ти шептях,
че само теб обичам,
не ти звънях на прага
без покана...
Оставих ти една душа
самотна,
а ти разбра,
че нея все си чакал...
© Геновева Симеонова Все права защищены