17 нояб. 2008 г., 07:27

А аз се разкривах постепенно 

  Поэзия » Философская
512 0 1
Абстракция... логика...
Вътрешна празнота -
всичко, което сега се побира
вътре в една човешка душа.
Ненамерен от някого миг,
превърнат в празник на мисълта.
Докато той е велик,
ще ни носи още красота.
Ненужни думи...
Звуци, повтаряни многократно.
И ако влязат в ума ми,
дали това ще става приятно? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Все права защищены

Предложения
: ??:??