Колко пъти искаш да ти кажа,

че съм паднала по теб?

И с колко жестове да ти докажа,

че с моя интерес отдавна си проклет?

Защо ти трябва да го правя -

на земята няма да съм дълго слязла,

в любов от страх умирам, че ще се удавя

и литвам скоро, за да се опазя!

Десетки пъти съм се влюбвала така –

безумно, диво, страстно и лъстливо.

Но никога я няма обичта,

а само страст и луднало либидо.

Кому е нужно да се лъжем,

че в бяло съм светица,

не бъркай перушината с ореол,

защото аз съм просто птица!

Крилата да летя далеч ме молят -

тях пред сърцето предпочетох.

Държат ме винаги в полет.

И в облаци душа заплетох.

За хората любов е да летиш -

за мен е - да си паднал ниско.

И лесно можеш да си го спестиш -

не идвай твърде близко.

Птиците сами умират – вярно,

но е в полет, с разперени крила

в пространството безкрайно -

смърт в красива синева!

Пък тогава – нека съм сама!

А влюбените как умират?

Не умират, ами вечно тлеят!

Хванали ръце, а се презират!

На смърт миришат, ала уж живеят.

Взимайте си любовта –

птиците да летят завинаги умеят!

Колко пъти искаш да ти кажа,

че съм кацнала до теб?

И с колко маха на крилете искаш да докажа,

че ме чака нов полет?

Някъде далеч нагоре,

защото птиците сами умират,

а аз за смърт се моля,

небесата си ме прибират.