18 июл. 2021 г., 20:16  

А бях жена 

  Поэзия » Философская
570 2 5
В твоят свят неистов и далечен
Примамващ ме с омайна светлина
За мене само този миг е вечен
Прашинка станах в самота.
Докоснах огънят в очите
Горях в ръцете, топлата жарава
Отронваха се с обичта сълзите
Не ми нашепвай - да забравя !
Прашинка съм в пепел посивяла
Към теб летя, не мога да се спра
Вземи ме! В дланите ти да остана
В тях влюбена да се наспя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??