А бяхме млади

24 июн. 2014 г., 10:10

Поэзия

515 0 3

Душите ни тихи с протрити хастари

превиват гърбина от болките стари.

Сърцата ни стряскат със удари страшни

и връщат ни нощем към спомени прашни.

Отдавна минàха годините млади

на нежни сонети и гръмки балади.

С крилата на птица нагоре в простора

летяхме с мечтите и станахме хора.

През всички сезони намирахме време

за радост и скърби да носиме бреме.

И дробехме дните на джобни парчета

с наивност присъща на млади момчета.

А вечер щастливи по нощни забави

с любими девойки танцувахме здрави.

И с тези любими в сърцето девойки

променяхме броя на брачните двойки.

И малки дечица край нас се щуряха...

Заводи и къщи за нас се строяха.

Със дълги почивки морета видяхме

и хляба си сладко по-евтин ядяхме.

Пораснахме ние. Големи станàхме.

Последния влак набегом го хванàхме.

Но преходна зима живота обърка

и някаква немощ сега ни човърка.

Децата ни вече във чужди страни са -

на чужда софра и на чужди храни са.

А ние в страната броиме си дните

и сме прокълнали дори съдбините.

Душите ни тихи с протрити хастари

превиват гърбина от болките стари.

Умираме нощем от спомени прашни

и тръпнем от дните си още по-страшни...

joro1955 (Георги Михайлов)

2014-06-24T22:47:24+03:00

Hubavo si go napisal priqtelyu!Pozdravleniq!
voda (Елица Ангелова)

2014-06-24T18:48:16+03:00

Тук си с по-различен ритъм, Ники - подходящ за тези тежки разсъждения над живота...
yogimax (Василена Т)

2014-06-24T17:47:45+03:00

Такъв е животът, да гледаме по- бодро, това ни остана!
Привет!