Morgana (Ди)
188 202
2 сент. 2007 г., 18:35

А хора се наричаме 

  Поэзия
1244 0 6
А хора се наричаме

Изплашен поглед, тупкащо сърце...
Колата профуча с бясна скорост...
Кръв по паважа, молещи ръце...
Убиецът излетя, взел живот със свойта ярост...

Кървав некролог, в траур, на вратата спи.
На шестнайсет пишеше под снимката засмяна...
Момиче със красиви, светещи очи...
Завинаги заспало.

А убиеца във вестника го писаха...
На двайсет само... пиян е бил...
Уплашил се, избягал...
А колата в дерето близко изоставил...

Драмата, така човешка,
останала безнаказано забравена...
Че от алкохола станала е тази грешка,
така и никой не признал е...

А туй, че на паважа кръвта е още прясна...
За туй, че във младост живота си отишъл...
Няма нивга да се съди... туй било небивала погрешка...
Да пийнеш чашка, после втора... Ех, че то било човешко.
А да не можеш да удържиш оназ спасителна спирачка?!!

Но каквото е - такова... ний нали сме живи...
Живота продължавал...
А онуй усмихнато момиче, светът
от некролога ще наглежда...
и може би ще се радва, че станала е таз
човешка грешка...
С единствената мисъл,
че спасена е от светът ни, озверял от егоизъм...

© Ди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??