A имах всичко. Но вече го изгубих.

Възможно ли е счупено да събера?

Прости ми скъпи, щастието ни погубих.

Аз тази си вина не ще простя.

Несигурна, объркана, обезверена,

Все чаках нещо да се промени.

Дали е късно, друга тема,

Която вечер се промъква и боли.

Боли за теб, за миналото време,

За хубавите спомени боли.

За нощите, прекарани със тебе.

Дали ще се повторят те... дали?

За мен ти беше всичко скъпи.

По трудния ли начин трябваше да разбера.

Жестоката съдба така постъпи.

Сега сме само счупени стъкла.

Обичах те и още те обичам... много...

Сърцето ми не може да се примири с това.

Постъпих подло и боли ужасно много.

Опитвам се от болката да се спася.