Намрази изгревите.
А прегръщаш залеза.
Танцуваш.
Да се не видяло!
Танцуваш сам
със залеза,
следслънчево.
Луната ти е водно огледало.
И се оглеждаш в нея,
сякаш че е
съмнало.
Танцуваш.
Бягайки по аретира.
И сякаш - лудо влюбен
в залеза,
изплъзваш се от стъпките си.
Мълком.
А луната ти е
водно огледало.
Изплаши се.
Не си се вглеждал скоро.
В себе си.
А тя те отразява,
до безмълвие.
Танцуваш.
Бос.
И сняг валяло.
Танцуваш.
Снегът припламва
като въглен.
Бос си.
Тичаш бос,
след залеза.
А изгревите -
кучета ги яли...
© Нели Все права защищены