Идваш бързо с тихи стъпки
и прегръщаш ме с очи,
сърцето грее, очите светят, раждат се искри.
Нежно галиш ми душата и разпалваш в мен Жената.
После като най-обично дете се сгушвам в твоите обятия,
оставила да спят всички възприятия.
А когато съмне...
Забързан тръгваш с тихи стъпки,
като посрещащата изгрева луна,
за да се върнеш с нея, все тъй прекрасен,
когато пак заспя!