Аз ли? Аз съм шофьор. Карам тъмна кола.
Не кола, а почти лимузина.
Мразя бързото каране. Луда глава
бил съм някога. Преди години.
По душа съм чешит. Имам светли очи.
А косата ми... просто е тъмна.
Вечер пия със себе си. И си мълчим.
И не лягам, когато се съмне.
Аз съм средно красив. Несемеен. Кретен.
Не че нещо трагично се случва...
Ако имаш проблеми...разчитай на мен!
"Лимузината" не заключвам.
Всеки ден - нови хора. Спокойни. Добри.
Няма викане, няма скандали.
Е... признавам си. Плащат се доста пари,
ако кажа, че стигат... едва ли.
Аз съм просто шофьор. И завъртам ключа,
а след мен тежки стъпки се влачат.
Катафалката карам с любов и мерак.
И не чувам, че мога да плача.
2005
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
Все пак трябва да си лягам...
По-лесно е след такъв стих...
Благодаря!