8 мар. 2020 г., 09:42  

...а любовта? Обича смелите... 

  Поэзия » Другая
1636 9 10

Такова ми е - споделено
и жал ми е за неразбралите,
че има пламъче стаено
и  в бурите ни, и в скандалите.

 

Устата съм - поне за трима,
гърмя, трещя, вилнея - с халите.
И мъркам в женствените рими
и майка съм, която гали те.

 

Душата ми, когато скита,
там сред   звездите, засиялите,
дали ме чакаш все се пита
и милваш думите, заспалите?

 

Не ми носи насила цвете,
уж женски ден...За неживелите,
с букет измиват си ръцете,
а любовта? Обича смелите...
 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Не ми носи цветя откъснати
за женски празници – обречени!
Но докосни ме с нежни пръсти
събрали в шепичка морето ни.
Ах, как ухае розата на славея...! ...
  857  12 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??