Из тази относителна реалност,
не знам кое реално съществува.
Оглеждам се в покоя на водата
и виждам, облаците плуват.
Краката ми са боси по тревата,
усещам я как с вятъра танцува.
Дърветата растат сред небесата
и в клоните им с птиците сънувам.
Къде съм, на небето, на земята?
А може би, дори не съществувам.
© любимка Все права защищены
Благодаря ти, Милена