lorsa (Лора Димитрова)
96 385
21 окт. 2009 г., 23:35

А НаДоЛу... 

  Поэзия » Любовная
614 0 4

Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...

Скочих в пропастта на непознанието.
А надолу...
Дяволските пещи
на скута ти изплетоха ми тайна.
Настъпих смело в нея... И заклещих се.

Покрай мен - скали и бездихание
в размазана картина на объркване.
А надолу...
Тяло, неизваяно
от дъха на твоя скут, побърква ме.

Скочих, сграбчила рога на Дявола,
розовото често заслепява.
И шепата ти стиснала, невярваща,
че ще се погубя, се предадох.

Но покрай мен размазват се картини,
а надолу...

... Ти бе вяра, Златно руно!
Не вярвай, Одисей. Горят богините.
Повярвах.

А надолу беше дъно.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??