25 нояб. 2007 г., 08:43
Оставям те с усмивка да заспиш -
ми каза снощи тихо на раздяла.
А нощта е бяла…
И сълзите солени са.
Опитах се да го направя,
но уви - в очите две сълзи
отново пак се появяват.
Безмълвни са.
Търкулнаха се по страните ми,
към устните, изгаряха по пътя си…
Останаха следи.
А след тях – ела и виж - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация