dansyto (Данаил Таков)
817 3640
5 мая 2019 г., 20:03

А прошките, тъй лесно ли ги даваме 

  Поэзия
304 4 7

Съдбата е всевишно изкупление,

тя знае на кого, какво и как.

А ние в наш'то плътско измерение,

сме стиснали проклет ръждив петак.

 

И мислим си, че той ще е решение,

за пъзелите в кармата ни земна.

Забравяме да търсим опрощение,

във знаци на знамения безследни.

 

Очите ни изплакали са болките,

но пак като Сизиф не се предаваме.

Бленуваме, усмихваме се! Прошките

ги взимаме, а колко лесно даваме?

 

Обичаме да ни ласкаят прелестно,

и егото ни да цъфти божурено.

А колко са делата ни безкористни

и чувствата ни - чисти, непринудени?

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Гавраил, Пепи, Краси, Иван, Мария, Наде! Зареждате ме с вашите коментари! Поздрави!
  • Браво, Дани! Много хубав стих!
  • Много стойностна поезия, търсеща и даваща отговор на житейските ни въпроси.
    Браво, Дани, и честит Гергьовден!
  • Споделям казаното от теб. Такива са нещата. Поздравления!
  • А колко са делата ни безкористни
    и чувствата ни - чисти, непринудени? Много хубав стих!
  • с Гавраил!
  • Дани такива сме си,раждаме се грешници и като Сизиф цял живот се катерим към недостижимия връх.
Предложения
: ??:??