17 июл. 2012 г., 12:07
А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната ù одежда
съшит от спомените плащ е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация